Диабетната ретинопатия е едно от усложненията на захарния диабет, появата на което зависи от продължителността на диабета, метаболитния контрол на заболяването и от възрастта на пациента – развива се най-често при пациенти с давност на диабета 10-15 години.

Диабетната ретинопатия протича под 2 форми – непролиферативна и пролиферативна.

Непролиферативната диабетна ретинопатия се характеризира със следните симптоми:

• Исхемия и оток на ретината
• Микроаневризми
• Кръвоизливи на ретината
• Сухи и влажни ексудати
• Оток в макулата

Непролиферативната диабетна ретинопатия може да премине в пролиферативна!

Пролиферативна диабетна ретинопатия се проявява с новообразувани съдове на ретината и на зрителния нерв. Развитието й може да се предотврати с извършването на лазерна коагулация на ретината.

Усложненията на диабетната ретинопатия водят до силно намаляване на зрението и дори до слепота:

• Микрокистоиден оток на макулата, преминаващ в микрокистоидна дегенерация и завършващ като пълна дупка на макулата с дефинитивна загуба на централно зрение;
• Диабетна катаракта;
• Рубеоза на ириса и неоваскуларна глаукома;
• Тракционно отлепване на ретината.

Диагнозата се поставя на базата на анамнезата за дългогодишен диабет, офталмологичният преглед – оглед на очното дъно и най-точно - от данните от флуоресцеиновата ангиография (ФА).

Лечението на диабетната ретинопатия се провежда от офталмолог, съвместно с ендокринолог. От първостепенна важност е регулирането на въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна, лечение на налична артериална хипертония, защото тя ускорява развитието на ретинопатията.

Независимо от многообразието на прилаганото лечение, възможността да се предотврати появата и да се спре развитието на появила се ретинопатия е трудно и изисква усилия както от лекуващите лекари, така и от пациента.

Понастоящем начинът за спиране развитието на диабетната ретинопатия и предотвратяване на усложненията й е  фотокоагулация на ретината с аргонов лазер. При обработката на ретината с лазер се намалява общата необходимост от кислород на останалата ретина и се прекъсва порочният кръг (исхемия-образуванена нови съдове). Напоследък в стъкловидното тяло се инжектира моноклонално антитяло (anti-VEGF), което има антиангиогенно (против разрастване на кръвоносни съдове) и антиедемно (противооточно) действие.

Хирургичното лечение на диабетната ретинопатия включва криотерапия и витрео-ретинална хирургия – парс плана витректомия (ППВ).

След диагностициране на диабетната ретинопатия е много важно да се приложат всички мерки, посочени по-горе за предотвратяване и отлагане на усложненията, защото в много голям процент от случаите те водят до намаляване на зрителната острота и дори до слепота. Еволюцюцията на ретинопатията е бавна, но прогресира до края на живота. Периодичният офталмологичен контрол позволява да се диагностицират навреме и да се предотвратят усложненията.