Очен център "Смолян"

Възпалителни заболявания на окото и придатъците му


Увеята е средната обвивка на окото, която включва ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Възпалението ù се нарича увеит.

Причините за увеит са разнообразни – инфекциозни агенти, автоимунни заболявания, неопластични процеси  или локален неспецифичен имунен отговор към очните тъкани спрямо екзо- или ендогенни антигени.

Класификаци и клиника на увеитите

Съществуват множество класификации на увеитите. Една от най-често прилаганите класификации е анатомичната, която е въведена от Международна група за изследване на увеитите (IUSG). Според нея увеитите могат да бъдат:

·        Преден увеит (Uveitis anterior)

 

·        Интермедиерен увеит (Uveitis intermedia)

 

·        Заден увеит (Uveitis posterior)

 

·        Панувеит (Panuveitis)

 

Преден увеит

При него са възпалени ирисът и цилиарното тяло, които боледуват заедно поради общото им кръвоснабдяване. Взависимост от това дали ангажира ириса и/или цилиарното тяло може да се дели на ирит, преден циклит или иридоциклит. Типично за клиниката на предния увеит е зачервеното и болезнено око.

Болката е един от първите симптоми. Тя е постоянна, но с различен интензитет и характерна ирадиация – към челото, слепоочието или горната челюст. Засилва се при поглед наблизо. Придружава се от сълзене, фотофобия и рефлекторен блефароспазъм. Окото е зачервено, с характерна цилиарна  инекция.

Интермедиерен увеит

Представлява вял възпалителен процес, ангажиращ плоската част на цилиарното тяло и предните отдели на стъкловидното тяло. Нарича се още парс планит. 
Децата и младите хора боледуват по-често. При 80% от случаите е двустранен. Липсва зачервяване, окото е бяло и спокойно, без болка. Оплакванията са от плуващи мътнини. Интермедиерният увеит може да се усложни с развитие на катаракта.

Етиологията му е разнообразна: саркоидоза, туберкулоза, множествена склероза, микози, нарушен имунен отговор спрямо неспецифичен антиген с неизвестен произход.

За уточняване на диагнозата освен рутинни лабораторни изследвания са необходими рентгенография на бял дроб за туберкулоза и саркоидоза, ядрено-магнитен резонанс за доказване на демиелинизирани участъци при множествена склероза, изследване имунния статус на пациента, консултации с други специалисти.

Заден увеит

При задните увеити възпалението ангажира хориоидеята като често обхваща по съседство и ретината (хориоретинит или ретинохориоидит). Процесът може да е локализиран (фокален хориоидит),  да има множество локализации (мултифокален хориоидит) или дифузен (дифузен хориоидит). При ангажиране на зрителния нерв и перипапиларната ретина възпалението се класифицира като невроувеит.

При тежко протичане задният увеит може да се усложни с катаракта и отлепване на ретината.

Етиологията на хориоретинитите е разнообразна. Търси се инфекциозен или паразитен причинител – токсоплазмоза, бруцелоза, токсокариоза, туберкулоза, луес, херпес, цитомегаловирус, борелиоза, болест на котешкото одраскване и др.

Диагностиката на задните увеити е свързана с голям брой серологични и специфични изследвания, включително флуоресцеинова ангиография, оптична кохерентна томография, ангиография с индоцианиново зелено, диагностична витректомия и тънкоиглена биопсия за доказване или отхвърляне на предполагаемата причина за възпалението.

 

Панувеит

При дифузните увеити няма преобладаващо място за възпалението, процесът ангажира предната камера, витреуса, ретината и/или хориоидеята. Панувеит, дифузен увеит или ендофталмит се развиват в хода на много тежки инфекции като вродена токсокароза, токсоплазмоза или постоперативен бактериален ендофталмит.

Лечение на увеитите

Лечението може да бъде етиологично, патогенетично и симптоматично.