Очен център "Смолян"

Глаукома


Глаукомата е невродегенеративно заболяване, при което настъпват промени в зрителния нерв и в ретината. Те се изразяват в загуба на нервни клетки, водеща до атрофия и екскавация на зрителния нерв, които се съпътстват с прогресиращо ограничаване на периферното зрение и снижаване на зрителните функции до слепота.

Периодичното или трайно повишение на вътреочното налягане е много чест, но не постоянен и водещ симптом при глаукома. Приетите за нормални стойности са 10-21mmHg.

Различават се първична, вторична и вродена глаукома:

При първична откритоъгълна глаукома най-честите оплаквания са:

При закритоъгълна глаукома най-честите оплаквания са:

При първичната откритоъгълна глаукома безсимптомното протичане и постепенното отпадане на зрението първо на едното око остава незабелязано за дълъг период от време. Това води до често наблюдаваното късно откриване на глаукомата. Едва при случайно закриване на „виждашото” око болният установява, че другото вижда слабо. Обратно развитие на атрофията и възстановяване на функциите са невъзможни. Нещо повече, при напреднал процес нормализирането на вътреочното налягане по медикаментозен или оперативен път невинаги преустановява прогресията на атрофията. Всичко това прави особено важно ранното откриване на глаукомата.

Диагнозата на глаукомата е трудна, тъй като повишеното вътреочно налягане предшества с месеци и години измененията в зрителния нерв и често протича безсимптомно.

Основните методи на изследване и диагностициране на глаукомата са:

  1. Измерване на вътреочното налягане (тонометрия)
  2. Изследване на зрителното поле (периметрия)
  3. Оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия)
  4. Оглед на папилата на зрителния нерв (офталмоскопия)

Откритоъгълна глаукома – в началото стойностите на вътреочното налягане не са особено завишени, поради това е трудно да се определи дали се касае за индивидулано висока норма, временно повишаване, свързано с хормонални промени по време на климакса или за начало на глаукома.

Закритоъгълна глаукома е по-трудна за диагностициране, защото изменение на стойностите на вътреочното налягане се наблюдава най-вече по време на пристъп. През останалото време пациентът има нормални стойности на налягането.

Профилактиката на заболяването се постига чрез активното му търсене особено у родственици на болни с глаукома сред съответната възрастова група (45-50г.), чрез профилактични измервания на вътреочното налягане, включително при всеки преглед за подмяна на очила.

Лечението при глаукома е симптоматично и цели снижаване на вътреочното налягане до нормални стойности, а при вече увредена папила и до по-ниски. При откритоъгълната глаукома винаги се започва с медикаментозно лечение. Когато се изчерпят възможностите за медикаментозно повлияване, се предприема лазерна манипулация (трабекулопластика) и едва след това, ако е необходимо, се прибягва до оперативно лечение.

Медикаментозното лечение се осъществява с капки, които се използват постоянно, без прекъсване.

Лазерна трабекулопластика – безкръвна процедура, чрез която се цели подобряване оттичането на вътрекамерната течност. Възможно е след прилагането й вътреочното налягане пак да се повиши.

Оперативно лечение – цели се създаване на нови пътища за оттичане на вътреочната течност (фистулизираши операции).

Лечението при закритоъгълна глаукома цели овладяване на пристъпа, след което се извършва лазерна иридотомия с която се предотвратява възможността да се разият пристъпи в бъдеще.